Много се чудех къде да категоризирам това, все пак са лични преживявания, но като гледам в "Лични дневници" по-голямата част са откровения сериозни и някак ми се струва недостойно двете ми хуморески да са там( айде ,Михаело, пак тръгна да обикаляш по орбитаната -лош навик да се отплесвам  :Р )

Та:
Вчера имахме мероприятие , при което  от Гражданска защита дойдоха да си приберат едни сандъци и аз, нахалницата, накарах част от мъжкия колектив да се заеме с товаро-разтоварната дейност( все пак ми е малко трудно с килограмова еквивалентност на торба цимент-но телосложението не е такова, да се оправдая :) да метна на рамо дървен сандък метътр на половин, при това пълен). В края на акцията благодарих на колегите и беше зададен въпроса : "Е, само това ли ?" с подобаващо ехиден тон. Аз съм характер и темперамент доста особен и веднага заявих , че мога да им връча писмени благодарности. Беше изказано съгласие, но по тона личеше че не мислят че ще си изпълня обещанието. Но аз освен особеностите на мишия характер гледам винаги да си спазвам обещанията, така че най-тържествено-лично и с папка тип ""партийно събрание" раздадох следното :

 УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

    Отимето на фирмата, Община град Добрич, Гражданска защита, Министерството на отбраната,НАТО, Народното събрание и Президента ни позволете високата чест да ви благодаря за храбростта, самоотвержеността, куража , доблестта и героизма безкористно и безвъзмездно да се включите в акцията по дислокацията на изключително жизненоважни и опасни  бойни  амуниции.

   След като станахме  свидетели  на завиден професионализъм, хладнокръвие и готовност за работа, сме спокойни и обнадеждени,  че защитата  на сигурността на фирмата,  на суверенитета на държавата и на демокрацията по света са в най-добрите ръце, се чувстваме задълженаи да направим  постъпки за награждаването на всеки от вас с медал за храброст и с пожизнено освобождаване от  запас.

    Поради визникналата нужда ще се постараем всеки от вас да получи чантичка за инструменти от инструмента на крокодил, която лесно и според случая  след погалване ще може да става и на куфарче.

 ВИЕ СТЕ НАШАТА ГОРДОСТ! ЧЕСТ Е ДА  СТЕ ЧАСТ ОТ НАШИЯ  СКРОМЕН  И СПЛОТЕН КОЛЕКТИВ!

 С признателност и почит :(подпис и печат)

 Такааааа,май  трябва да поясня частта с чантичките-имаше санитарни чантички-брезентови и нашите момци решиха как щели да вършат работа за носене на инструменти.Но за жалост аз бях непреклонна . Но работим по въпроса, както се вижда ( малко трудно се шие такава материя, но щом сме обещали ;Р )
Връчването биде съпроводено с втрещяване, втренчване, тук-там сричане и питания"Ама тва наистина ли?" :)

За почестите толкова. Но военния уклон ми припомни една случка преди години.Прибирахме се със сестра ми с влак от Червен бряг (да, знам какво си мислят повечето, но не е това, просто влаковете от София за Варна през Плевен минават от там :Р ). Към Синдел започна да вали. Слязохме на Повеляново( там ловим дилижанса Варна-Добрич,е, тогава беше дилижанс, сега нали сме със "Сименс" ) и след кратко возене се оказа че трябва да слезем, тъй като линията била залята. Направена  бе стройна организация по извозване с автобус на нас и на нещастнице от влака Добрич -Варна, спрял от другата страна на локвата. Та зачакахме да дойде и нашия ред и бяхме останали почти само женска компания и в един миг прекрасен се стовари с цялата си сила и мощ войсково формирование от сънени войници, въоръжени с лопати и мъчещи се да облекат някакво наметало с конструкцията и разнера на палатка(поради постоянния дъжд, май забравих да кажа ). Старшината ги стимулираше с крясъци и обиди, а ние с любопитство и смях гледахме. Тогава получихме безпрекословна заповед: "Я да се прибирате(в чакалнята), защото ми разгонвате екипа ).Уникално, просто цял живот ще го помня. :)))  Та тогава възникна дилемата дали войската трябва да пази нас и нашата чест , като част от родината, или някой трябваше да пази тях от нас(според старшията). Честта на Частта беше защитенас нашето натоварване на автобуса ,и Честно казано не знам дали нещо направиха по отводняването, но поне развеселиха ситуацията. :)
С всичко това изобщо не искам да се присмивам или омаломажавам работата на военните.Просто две случки с лек армейски характер. :)